лъкатушило е

Речник на българския език

1. лъкатушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъкатушило е е производна форма на лъкатуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъкатушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъкатушило е е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).