лъкатушили

Речник на българския език

1. лъкатушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лъкатушили е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лъкатушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

лъкатушили е производна форма на лъкатуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).