лъкатушила е

Речник на българския език

1. лъкатушила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъкатушила е е производна форма на лъкатуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъкатушила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъкатушила е е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).