лъкатушил

Речник на българския език

1. лъкатушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъкатушил е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъкатушил — мин. деят. св. прич. м. р.

лъкатушил е производна форма на лъкатуша (мин. деят. св. прич. м. р.).