лъкатушело

Речник на българския език

1. лъкатушело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъкатушело е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъкатушело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лъкатушело е производна форма на лъкатуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).