лъкатушела

Речник на българския език

1. лъкатушела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъкатушела е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъкатушела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лъкатушела е производна форма на лъкатуша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).