лъжесвидетелствал

Речник на българския език

1. лъжесвидетелствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъжесвидетелствал е производна форма на лъжесвидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъжесвидетелствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъжесвидетелствал е производна форма на лъжесвидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. лъжесвидетелствал — мин. деят. св. прич. м. р.

лъжесвидетелствал е производна форма на лъжесвидетелствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. лъжесвидетелствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

лъжесвидетелствал е производна форма на лъжесвидетелствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).