лъготил си

Речник на българския език

1. лъготил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъготил си е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лъготил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъготил си е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).