лъготило съм

Речник на българския език

1. лъготило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

лъготило съм е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъготило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

лъготило съм е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).