лъготило си

Речник на българския език

1. лъготило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

лъготило си е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъготило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

лъготило си е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).