лъготило е

Речник на българския език

1. лъготило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъготило е е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъготило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъготило е е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).