лъготила си

Речник на българския език

1. лъготила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

лъготила си е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъготила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

лъготила си е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).