лъготила е

Речник на българския език

1. лъготила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъготила е е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъготила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъготила е е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).