лъготи

Речник на българския език

1. лъготи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лъготи е производна форма на лъготя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. лъготи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лъготи е производна форма на лъготя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. лъготи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лъготи е производна форма на лъготя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. лъготи — повелително наклонение, ед. ч.

лъготи е производна форма на лъготя (повелително наклонение, ед. ч.).