лъготело съм

Речник на българския език

1. лъготело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

лъготело съм е производна форма на лъготя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).