лъготела

Речник на българския език

1. лъготела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъготела е производна форма на лъготя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъготела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лъготела е производна форма на лъготя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).