лъготел

Речник на българския език

1. лъготел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъготел е производна форма на лъготя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъготел — мин. деят. несв. прич. м. р.

лъготел е производна форма на лъготя (мин. деят. несв. прич. м. р.).