луташе

Речник на българския език

1. луташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

луташе е производна форма на лутам се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. луташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

луташе е производна форма на лутам се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).