лутало

Речник на българския език

1. лутало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лутало е производна форма на лутам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лутало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лутало е производна форма на лутам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лутало — мин. деят. св. прич. ср. р.

лутало е производна форма на лутам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. лутало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лутало е производна форма на лутам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).