лутали

Речник на българския език

1. лутали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

лутали е производна форма на лутам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лутали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лутали е производна форма на лутам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. лутали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

лутали е производна форма на лутам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. лутали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

лутали е производна форма на лутам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).