лутал

Речник на българския език

1. лутал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лутал е производна форма на лутам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лутал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лутал е производна форма на лутам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. лутал — мин. деят. св. прич. м. р.

лутал е производна форма на лутам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. лутал — мин. деят. несв. прич. м. р.

лутал е производна форма на лутам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).