лута

Речник на българския език

1. лута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лута е производна форма на лутам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. лута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лута е производна форма на лутам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. лута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лута е производна форма на лутам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).