лупнете

Речник на българския език

1. лупнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

лупнете е производна форма на лупна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лупнете — повелително наклонение, мн. ч.

лупнете е производна форма на лупна (повелително наклонение, мн. ч.).