лупнел

Речник на българския език

1. лупнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лупнел е производна форма на лупна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лупнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

лупнел е производна форма на лупна (мин. деят. несв. прич. м. р.).