лупвала

Речник на българския език

1. лупвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лупвала е производна форма на лупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лупвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лупвала е производна форма на лупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лупвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

лупвала е производна форма на лупвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лупвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лупвала е производна форма на лупвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).