лупвал

Речник на българския език

1. лупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лупвал е производна форма на лупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лупвал е производна форма на лупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. лупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

лупвал е производна форма на лупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. лупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

лупвал е производна форма на лупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).