лумнете

Речник на българския език

1. лумнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

лумнете е производна форма на лумна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лумнете — повелително наклонение, мн. ч.

лумнете е производна форма на лумна (повелително наклонение, мн. ч.).