лумнела

Речник на българския език

1. лумнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лумнела е производна форма на лумна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лумнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лумнела е производна форма на лумна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).