лумвахте

Речник на българския език

1. лумвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

лумвахте е производна форма на лумвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лумвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

лумвахте е производна форма на лумвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).