лумвала

Речник на българския език

1. лумвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лумвала е производна форма на лумвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лумвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лумвала е производна форма на лумвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лумвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

лумвала е производна форма на лумвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лумвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лумвала е производна форма на лумвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).