луднело

Речник на българския език

1. луднело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

луднело е производна форма на лудна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. луднело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

луднело е производна форма на лудна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).