луднела

Речник на българския език

1. луднела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

луднела е производна форма на лудна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. луднела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

луднела е производна форма на лудна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).