лудвало

Речник на българския език

1. лудвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лудвало е производна форма на лудвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лудвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лудвало е производна форма на лудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лудвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

лудвало е производна форма на лудвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. лудвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лудвало е производна форма на лудвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).