лоясвало

Речник на българския език

1. лоясвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лоясвало е производна форма на лоясвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лоясвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лоясвало е производна форма на лоясвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лоясвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

лоясвало е производна форма на лоясвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. лоясвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лоясвало е производна форма на лоясвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).