лочил си

Речник на българския език

1. лочил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лочил си е производна форма на лоча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лочил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лочил си е производна форма на лоча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).