лочило си

Речник на българския език

1. лочило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

лочило си е производна форма на лоча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. лочило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

лочило си е производна форма на лоча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).