лочило е

Речник на българския език

1. лочило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лочило е е производна форма на лоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лочило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лочило е е производна форма на лоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).