лочили

Речник на българския език

1. лочили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лочили е производна форма на лоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лочили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

лочили е производна форма на лоча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).