лочели

Речник на българския език

1. лочели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

лочели е производна форма на лоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лочели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

лочели е производна форма на лоча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).