ломотила

Речник на българския език

1. ломотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ломотила е производна форма на ломотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ломотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ломотила е производна форма на ломотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).