ломотил

Речник на българския език

1. ломотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ломотил е производна форма на ломотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ломотил — мин. деят. св. прич. м. р.

ломотил е производна форма на ломотя (мин. деят. св. прич. м. р.).