ломотели

Речник на българския език

1. ломотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ломотели е производна форма на ломотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ломотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ломотели е производна форма на ломотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).