ломотел

Речник на българския език

1. ломотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ломотел е производна форма на ломотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ломотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ломотел е производна форма на ломотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).