ломило

Речник на българския език

1. ломило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ломило е производна форма на ломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ломило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ломило е производна форма на ломя (мин. деят. св. прич. ср. р.).