ломила

Речник на българския език

1. ломила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ломила е производна форма на ломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ломила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ломила е производна форма на ломя (мин. деят. св. прич. ж. р.).