локализирал

Речник на българския език

1. локализирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

локализирал е производна форма на локализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. локализирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

локализирал е производна форма на локализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. локализирал — мин. деят. св. прич. м. р.

локализирал е производна форма на локализирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. локализирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

локализирал е производна форма на локализирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).