логаритмуваха

Речник на българския език

1. логаритмуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

логаритмуваха е производна форма на логаритмувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. логаритмуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

логаритмуваха е производна форма на логаритмувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).