ловувал

Речник на българския език

1. ловувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ловувал е производна форма на ловувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ловувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ловувал е производна форма на ловувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ловувал — мин. деят. св. прич. м. р.

ловувал е производна форма на ловувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ловувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ловувал е производна форма на ловувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).