ловило

Речник на българския език

1. ловило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ловило е производна форма на ловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ловило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ловило е производна форма на ловя (мин. деят. св. прич. ср. р.).