ловила

Речник на българския език

1. ловила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ловила е производна форма на ловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ловила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ловила е производна форма на ловя (мин. деят. св. прич. ж. р.).